е клиничен психолог във Вита с професионален опит в сферата

 е клиничен психолог във Вита с професионален опит в областта на зависимостите и здравословното хранене. Обучена е по метода на Когнитивно-поведенческа терапия и в работата си ползва интегративен метод. Има опит в консултирането на възрастни, младежи и техните фамилии при разнообразни проблеми – тревога, меланхолия, зависимости, екзистенциални рецесии (междуличностни спорове, загуба, разлъка, травматични преживявания) и други

Професионалните ѝ умения са в самостоятелното и групово психично консултиране. Реализира тренинги и образования в областта на личностното израстване, предварителна защита на използването на психоактивни субстанции, възстановяване на родителската компетентност и други

 

 

Много родители се усещат зле, когато техни познати или родственици целуват детето им, рошат косата му, щипят го и го допират. Как да предотвратят такива обстановки?

Ако детето е по-голямо, му обяснете, че всеки има свои лични равнища на комфорт, когато става въпрос за физически контакт или за нарушение на персоналното пространство. Децата не би трябвало да бъдат принуждавани да прегръщат или целуват член на фамилията или различен възрастен, в случай че те не го желаят. Да позволите на детето ви да изрази границите си, го учи, че е добре да каже НЕ и че има други форми на обвързаност като усмивка, помахване на ръка, удряне на пет или блъскане с пестник. 

Ако детето е по-малко и не може единствено да сложи граници, е належащо родителят да го направи за него като учтиво и изрично помоли възрастния да не го допира.

Дайте образци за прекосяване на границите на детето?

Има разнообразни типове граници – прочувствени, физически, полови и прекосяването на всяка една от тях дава отражение върху детето в отрицателен аспект дълготрайно. 

Примери за прекосяване на физически граници:

• Настояване децата да прегръщат или целуват други възрастни или връстници;

• Детето да бъде докосвано, когато или от който то не желае, например да бъде гъделичкано, щипано по бузките, пошляпвано гальовно и др.;

• Удряне на детето.

Примери за прекосяване на прочувствени граници:

• Използване на позор (напр. " Не мога да допускам, че направи това! Какъв човек си? " );

• Използване на жлъч (напр. " Браво, Айнщайн. И двегодишно дете знае по какъв начин да го направи. " );

• Използване на възприятие за виновност (напр. " Правя толкоз доста за теб. Не можеш ли да направиш най-малко едно нещо за мен? " );

• Унижение (напр. " Всеки знае, че нямаш гений. " );

• Поставяне на дете в ролята на довереник/най-добър другар ( " Толкова съм уединен. Радвам се, че си тук да ме изслушаш. " ).

Примери за прекосяване на полови граници:

• Разказване на полови вицове на децата;

• Споделяне на полова информация, която не е с просветителна цел и други.

Защо е значимо да се зачитат границите на децата?

Всеки човек е притежател на личното си тяло и не е добре да бъде докосван, в случай че той не желае това, тъкмо както не е добре вас някой да ви допира по метод, който не ви е прелестен. Понякога нещата, които ни се костват занимателни, не са занимателни за другия човек. 

Помогнете на детето си да направи проект какво да направи, при положение, че някой не зачита неговите усеща или граници. Това ще му даде опция да практикува отстояване на себе си. Например, бихте могли да попитате: " По какви способи можеш да кажеш на Иван, че не ти е прелестно, когато те прегръща, без да те попита? " Обсъдете елементарни изречения, които детето може да употребява, с цел да се застъпи за себе си като да вземем за пример: " Моля, стой ". " Не ми е прелестно ". " Чувствам се неловко, когато правиш това ".

Как да разберем къде би трябвало да бъдат границите на децата?

На първо място вие самите е належащо да им позволите да имат правото да кажат НЕ и да могат да вършат следен избор, при който родителят задава параметрите. Слушайте ги, когато ви споделят какво е и какво не е задоволително за тях и приемайте техните претенции драговолно и с почитание. 

Важно е родителите да дадем образец като самите ние не подценяваме границите на другите хора. Ако дете каже, че ненавижда да го пощипват или подвигат, не казвайте: " О, хайде, не го мразиш в действителност. " Вместо това кажете: " Чувам те и няма да го направя още веднъж. "

Зачитането на персоналните граници на децата ги учи по какъв начин би трябвало да чакат да бъдат третирани, а и по какъв начин те да се отнасят по отношение на другите. Когато възрастните минават границите на децата, това компрометира сетивата им за сигурността и сигурността. Липсата на ясни граници кара децата да се усещат несигурни. Точно както се нуждаят от предвидими процедури и правила за сигурност – като да вземем за пример да не пресичат улицата без възрастен. Те се нуждаят от граници, които да им дават чувство за сигурност. 

Ние сме тук, с цел да отглеждаме децата си, да им помогнем да полетят и да насочат вниманието си към това, което може да прекърши крилата им. Затова е належащо да ги подкрепим, като те сами очертаят личните си граници, да ги научим по какъв начин да ги отстояват и не на последно място да ги почитаме.